Те ме завладяват, бавно, но сигурно ме топят и вземат  нещо от мен. Всяка нощ за мен е една война, в която независимо, че винаги печеля, се оказва, че съм загубил.

От колко време ?

Не знам!

Знам само, че е рано да се предавам… сънищата…

Всяка нощ се будя изпотен  и се взирам в мрака, всеки звук ме кара да настръхвам.

Страх ме е!

Страх ме е, че ще се върна там, но въпреки  това  го правя и независимо дали в съня ми се намирам на някое познато място, или в някой измислен разрушен град, знам, че там ще ме чака демон.

Понякога не се показва, профучава като сянка през някоя пролука, дере с нокти по стените или пищи с глас на умиращо дете.

Понякога изпраща отдавна умрели роднини или все още живи, но толкова  обезобразени, че можеш да ги познаеш единствено по гласа.

И всички повтарят едно и също:

- Ти си виновен!!!

Показва се!

Не често, но все пак го прави и винаги по един и същ начин.

… Стоя в края на тъмен коридор, изпълнен целия с мъгла, стените са покрити с кал, кръв и всевъзможна карантия от хора и животни. Единствената светлина е пред мен, далеч губеща се в мъглата.

Опитвам се да стигна до нея, но колкото и да тичам, не мога, затова се връщам обратно и сядам в  ъгъла. Тогава започва да се чува шумът.

,,Шляп – сссрт. Шляп – сссрт.”

Тежки равномерни стъпки и нещо влачещо се по кръвясалия под.

Приближава се.

Вдигам глава и откривам, че на стената зад мен се е появила врата.

„Шляп – сссрт!”

Дърпам дръжката, но вратата не се отваря!

„Шляп – сссрт!!”

Започвам да тегля с всички сили, но нищо не се променя.

Спирам за момент…

„ Шляп –сссрт. Шляп – Сссрт!!! „

Вече усещам тежкото хрипливо дишане на съществото, обръщам се и …

Чувам звук на отключваща се врата. Само докосвам дръжката и вратата се бетонира,

Светлината дава път на мрака, изместена от силуета на съществото.

„ Шляп – Сссрт”

Обръщам се.

Демонът е малко над три метра и затова стой малко приведен. Раменете му опират в стените на коридора и възможността да мина покрай него отпада. На главата му има мръсна кърпа, която крие очите му. От устата му, от която се виждат остри черни зъби, се стича жълто зелена слузеста слюнка. Кожата му е тъмно зелена и твърда като желязо. Ръцете му четири на брой, долните пуснати свободно, горните вързани зад гърба с верига свързана със здрав синджир за огромно гюле влачещо се зад него.

Макар с превръзка , сякаш погледа му се фокусира върху мен:

-Здравей читателю, скоро ще се видим и на яве, скоро, много скоро!

А сега се събуди!!!

И ти наистина го правиш…