17.12.2009 г., 9:31 ч.

Ден - четвърта глава - Вечер 

  Проза
767 0 1
9 мин за четене
Когато пак ги отворих, в стаята нямаше никой. Изглежда доста съм спала - мракът, разстилащ се отвъд стъклото на прозореца, само потвърждаваше
първоначалното ми предположение. Чувствах се странно спокойна и отпусната... не изпитвах нито болка, нито бях бясна, както при първото ми събуждане.
Дори се почувствах леко глупаво, когато се сетих за причината да съм тук сега. Каква нелепа мисъл... да се самоубия... що за пораженческо мислене -
та аз съм най-коравото момиче на юг от Карпатите. Засмях се на собствената си шега. Надигнах се до седнало положение, светнах лампата над леглото си, секунди по-късно, когато очите ми свикнаха с ярката светлина, се заоглеждах трескаво около себе си. Паниката се просмукваше постепенно в мен с всеки изминал миг, усетих как писък се надига в гърлото ми, но се овладях навреме и запуших уста с двете си ръце. Треперенето на собственото ми тяло тресеше леглото и правеше виждането през замъглените ми очи още по-трудно. Въпреки това обаче, виждах достатъчно ясно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??