Обядът
Ресторантът се беше напълнил с народ, разговорите от съседните маси заглушаваха звука на телевизора, така, че аз не можех да чуя нито думичка от това, което водещата на новините казваше, а това много ме изнервяше... и аз не знам защо. Никога не съм била от тези хора, които следят редовно емисиите,
бях сигурна, че не съм - някакси това не пасваше на темперамента, които проявявах през този абсурден ден. След като вече бях разбрала, че младежът
срещу мен е причината паметта ми внезапно да изчезне и след като научих, че през последните две години от живота си не съм правила нищо друго,
освен да се съсипвам и да късам нервите на всеки, достатъчно смел да се забърка с мен човек, не ми оставаше нищо друго освен да въздъхна и да запаля
една цигара... замислих се над това как е възможно да не помня коя съм, а да помня, че съм закоравяла пушачка... що за мръсна шегичка е това. Оставих си
тази тема на размисъл за някой по-подходящ момент и се върнах на по-съществения проблем. Какво да прав ...