ВНИМАНИЕ: Този разказ е продължение на "Nick Dracula - Моята изповед". Може да я откриете:
Nick Dracula – My Confession 2
Денят на Страшния съд
Аз усещам, че ми остава около минута живот. Поглеждам към Световните лидери и последното нещо, което излиза от устата ми е:
- Животът като човек е най-ценния дар, който можем да притежаваме. Пазете го, защото няма по-ценно от него. Жалко, че трябваше да го оценя чак тогава, когато престанах да бъда човек и започнах да отнемам животи..., за да се храня! Никога не избирайте “Тъмната Страна”, каквото и да ви предлага тя. Пътят, по който води тя е един – СМЪРТ! Няма друг път, по който може да се поеме, след като избереш мрака. Предайте на дъщеря ми Наташа Дракула, че я обичам и ще бъда винаги с нея!
Усещам как пламъци обгръщат тялото ми. Горя! Аз горя . . .
Сега, когато отново се сещам за този ден, лека иронична усмивка плъзва по лицето ми. СМЪРТТА! Тя май завинаги се бе отрекла от мен! Е, поне тогава успях да се запозная с нея. Успях да погледна в ...