ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО МЕ РАЗТЪРСИХА
На моите безкрайно скъпи приятели
Едно шеметно преживяване няма как да не остави трайни спомени у този, който ги е преживял.
Така стана и с мене.
Само като си помисля, че не исках да ходя във Вършец. Мислех си, че ще ми бъде тъпо, че няма да има с кого лаф да обеля, че денят ми там ще минава само в процедури и крайно скучни разходчици из още по-скучни паркове. Въобще все едни такива негативни очаквания.
Ама не би.
Още самото пътуване си беше една малка авантюра. Най-напред не знаехме как се стига с обществен транспорт до Вършец. А представяте ли си, аз, в инвалидна количка и с една огромна, ама действително огромна чанта багаж на коленете ми да се прехвърляме от влак на влак, от автобус на автобус, та чак до Вършечката дестинация. Действително си е жива авантюра.
Е, криво-ляво, стигнахме. На това отгоре стигнахме съвсем навреме. Искам да кажа навреме се регистрирахме, навреме се настанихме и най-големия майтап беше, че навреме бях за първата процедура.
До ...