Десперадо Клинчев, по майка - Бандерас, излезе на терасата, протегна се като персийски котарак край включен калорифер и пусна поглед над кварталната шир. Ежедневието си течеше обичайно: комините коминяха, бездомниците бездомничеха, безделниците се биеха, за да се сгреят в хладната утрин, а слънцето ги наблюдаваше безучастно.
Десперадо Клинчев запали цигара от хубавите, вдъхна свеж никотинов бриз и се изплези на живота. Споменът за снощната вечеря с момичето от неговите сънища, го накара да пусне напред като стадо мечтите си за бъдещето и да ги подкара с бодър лай по тучните ливади на настоящето. Тя беше извънредно красива, с бадемови, обещаващи рая очи. След стотици любовни разочарования и безкрайни сърдечни арести, Десперадо най-после беше открил правилния кардиолог. Това, че все още не знаеше името й, правеше нещата още по-очарователни. Когато я зърна на пиацата, облегната на улична лампа, с висока поличка и нисък ценоразпис, подвикваща след всеки на вид платежоспособен мъжкар, той п ...