"детето и депресията"
( в диалозите е използван типичния видински диалект)
Светлосиньото небе всеки миг трябваше да се втечни, трябваше лазурения цвят да потече, да покапе по всичко - по притихналите прашни улици, по дърветата, по керемидените покриви... Слънчевият диск се бе издигнал високо, щедро издухваше от дланите си топлите лъчи.
Хванато за една от тръбите, крепящи навеса над колата, момченцето се въртеше бавно около нея, оглеждайки през чистия си поглед двора, къщата, съседните къщи, небето... В тази пролетна утрин всичко бе свежо и омайно, след вчерашния дъжд всичко преливаше от живот. В градинката до оградата бяха поникнали красиви цветя, малките бели и жълти цветлета вече бяха почнали да увяхват, но лалетата сияеха горди. Високите им месести стебла поднасяха към слънцето червените разтворени чашки и пчеличките прелитаха от едно на друго за да берат прашец. В другата страна на двора старата череша беше разцъфнала, от няколко дена розови листенца бяха покрили клоните й, но вчер ...