Бурята вилнееше с пълна сила. Вековните дървета огъваха клони под напора на вятъра. Дъждът се изливаше като из ведро.
Кити бе вдигнала качулката на черната пелерина, но тя не можеше напълно да я скрие от проливния дъжд. Вече бе мокра до кости а и черната кобила, която яздеше бе уморена и изплашена. По някога едва я удържаше, като светнеше светкавица и изгърмеше след това и сякаш небето се продънваше.
Кити скри в пазвата си препоръчителното писмо, за да не се намокри. Пазеше го като очите си, защото това бе единствената й надежда! След като родителите й починаха , всичко сякаш се срути в нейният свят! Сумата, която оставиха бе твърде малка за да покрие нуждите в замъка. Наложи се да уволни почти целия персонал, но те останаха до край с нея, докато го продаде и развърне дълговете си. Никой от роднините й тогава не се отзова на молбите й за помощ. А като разбраха за продажбата на замъка започнаха да водят ожесточени спорове . Стигна се дори до бой и предизвикателства за дуели. Та в крайна ...