Под светлината на малката лапма, тя запали поредната цигара. По лицето й имаше рани, а ръцете й бяха оковани в белезници. Тя бавно издиша дима в лицето на инспекторката. Вече от три часа я разпитваха, но тя не се чувстваше нито уморена, нито уплашена.
- Как се казваш? – попита я младата инспекторка на пушту, облягайки се на металния стол.
- Фадалия Алия - Абах. А ти? – тя бавно издиша дима към светещата лампа, създавайки голям облак от тютюнев дим.
- Къде си родена?
- Техеран, но имах лошият късмет да отрасна и живея в Кабул.
- Родители?
- Мъртви.
-Братя, сестри.
- Нямам. – Фадалия се облегна на стола и впери поглед в инспекторката. Сетне метна поглед към диктофона на масата.
- Разкажи ми как израстна?
- Зле.
Разпитващата я погледна с проницателен поглед. ...