Диалог в градски транспорт

- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.


 * Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!


 - От цвета е!


 * От цвета е, но не на кръвта!!!


 - Лоша поличба ще да е тaзи гледка. Птиците умират сами… Странна птица си ти !


 * А ти каква птица си? На каква би се оприличил?


 - Ако ще е птица, да е от тия, дето летят много високо.


 * Така ами! Ако ще е гарга, да е рошaва. Ама май не рaзбра въпроса ми..


 - Искам да съм някоя високопланинска птица, хищна и дълголетна. Иначе на гълъб бих се оприличил, да не кажа на врабче! Може би, защото най-много гълъби съм виждал прeз живота си и асоциацията ми е, че съм като повечето обикновени хора.


 * Хм... ”Обикновени хора” ми звучи като… дори звучи странно, необикновено… Ти трябва да си от тия… ”далматинските” гълъби, с мръсно белите петна. 3а да избегнем повтаряемостта обаче, по–добре да те оприлича на зебра! 3а всеки има място под слънцето, все пак, да не се ограничаваме.


 - Повтаряемостта никой не е успял да избегне все още, но всичко е субективно и зависи от  плурализма ти. Иначе в моето съзнание, по-скоро черното би било петно на белия фон. Бялото си е бяло - мръсно или не, а черното никога няма да е граничещ нюанс, а най-вече противополюсен на белия цвят,


 * Дори и при зебрите? Играеш ли шах, между другото?


 - Погледни! “Човек е човек, само когато играе”! Не става въпрос за спорт, нали? А са го лепнали на националния стадион!


 *И шахът е спорт. Нека да се върнем малко назад. Мисля, че плурализмът е излишен в антиномията.


 - И да, и не! 3а мен е по-важно това, което е между полюсите. Да не разглеждаме така света, все пак!


 * Как? Черно-бял?!


 - Прав си. Животът е там някъде между черно-белите полюси (минало и бъдеще) …
 
 * ... И не само!


 - Може би.


 * Луди времена...


 - ... Сегашно време ми е любимото на мен!


 * И слава Богу! Ти си на ход !


 - Това е моята спирка...