- Мисля, че е празно!
- Кое?
- Не знам. Но чувствам, че е кухо като мидена черупка. По-странното е, че от това някак си боли...
- Защо?
- Идея нямам. Липсата му сякаш ме разкъсва. Все едно съм наполовина човек.
- Но как?
- Как ли? Ако знаех, щях да ти кажа. Странното е, че нещо, което дори не виждаш, или докосваш; нещо, което дори не знаеш какво точно представлява, управлява, осмисля и задвижва цялостното ти съществуване. Неразбираемо за мен, осезаемостта на тази празнота малко по малко ме завладяваше с притегателната сила на „черна дупка”. Животът е прекрасен, а съществуването е болезнено. Казвала ли съм ти, че от много дълго време аз просто гравитирам около хората и техния живот? Не?! Е, сега вече знаеш.
- Ала искам да разбера защо?
- Хмм... Защо ли? Вече не помня. Беше много, много отдавна. Момент! Мисля, че се сещам... Свързано е с нея, с онази празнота... Точно така! Но какво се случи? Какво? Трябва да се сетя!
- Спомни си какво е станало! Може би така ще проумеем и ти и аз случва ...