Не, не, Марче – в тая жега трябва диета. И то сериозна диета. Приятелки сме и ти признавам честно. Ето – аз вчера закусих съвсем семпло. Направих си бухтички. Малки, вкусни, леко мазни… И се сдържах – изядох само десет… С пудра захар, разбира се…
Трябваше да се огранича, защото мъжът ми омете останалите… А, не зная – двайсетина бяха останали май. Карам му се – абе, пази диета! И той пази. Преди седмица се мери на уличен кантар – само 120 килограма е. Но неправилно разположени. Вечер, като се стовари на леглото, чаршафите се нагъват в цунами, а съседите едно време идваха да питат гардеробът ли падна… Вече не идват, не… Свикнаха. И ония, първите, и тия, на които продадоха апартамента, че им омръзнало да мажат тавана…
След бухтичките… Да, да – след тях. Закуската трябва да е обилна и вкусна, дава основата на деня… Та, след тях, хапнах малко палачинки. Пет, не повече. Моят искаше да изяде десет, но се жертвах в името на линията му и набързо излапах и останалите… Преварих го, закрих с уста ...