Стоя пред огледалото и съм забравила какво трябва да правя пред него, а само издувам бузи с досада. Гледам отражението на Лина, която зад гърба ми наднича в леко отворената ми дамска чанта. Знам какво предизвиква любопитството й. И иронично я подкачам:
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва като опарена и ме поглежда гузно. Наистина прилича на котка с тези кехлибарени очи, очертани със зелени египетски сенки. Едно от нещата, които Лина прави най-добре, е да се гримира. Аз мога само да си слагам червило и то два пъти годишно. Е, малко повече! Ето, днес тя каза, че няма да тръгнем докато не заприличам на жена. А това за Лина означава да се гримирам, да се облека така, че да се обръщат след мен (макар че е спорна причината, по която го правят) и да повиша ръста си поне с 8 сантиметра. Рядко й се получава да ме накара да изпълня всичките й искания, още повече, че цялата процедура отнема доста време и струва доста нерви и на двете ни. На мен, защото го правя неумело и с голямо неудов ...