Лина е приготвила кутия с носни кърпички. Сложила я е на масичката. Типично в неин стил. Тя не обича да я сварват неподготвена. Още като ме чу сутринта, разбра, че нещо не е наред.
- Няма да плача – опитвам се да звуча нахакано, посочвайки кутията с поглед.
- Стори ми се настинала тази сутрин – в същия тон ми отговаря тя – Какво ще пием? Имам ...
- Водка с тоник – отрязвам аз.
- Аха! – възкликва Лина и вече е наясно, че разговорът ще бъде дълъг и няма да е лесен.
Казваме си „Наздраве!”, а аз седя и гледам в празното. Вчерашният ден е като кино, на което някой насила ме е завел, а нямам сили да стана и да изляза от прожекцията. Затова пък днешният ми се губи почти целият и аз изобщо не знам как съм го изкарала. Лина решава да ми помогне:
- Толкова ли е страшен новият ви шеф, че си толкова разстроена?
Ох, Лина! На очите ми избиват сълзи и аз протягам ръка към кърпичките.
- Помниш ли мъжа от клуба? – питам след като издухвам носа си във втората кърпичка.
- Естествено, че го помня! Има си ...