Тя влезе в кабинета му.
-Викали сте ме...
Той стоеше пред прозореца с гръб. Тя се зачуди какви мисли му минават през ума, наблюдавайки преминаващите коли, забързаните хора. На нея би ѝ се завило свят да гледа тази дисхармония.
- Приближи се!
Тя се напрегна, изплаши се да го доближи, да погледне света през прозореца. Предният път намери причина да му се подчини в душевно страдащата му съпруга, а сега причината бе, че ѝ е шеф. Ако нямаше причина би ли му се подчинила? Този въпрос караше сърцето ѝ да ускорява ритъма си. Но тогава причината ставаше нейното сърце. Боже, какви ги мислеше!? Разбра, че бракът му е уреден от семейството му и няма любов между тях, и това ѝ позволи да помисли за сърцето си... И друг факт имаше, той се подчиняваше на семейството си, а от своя страна подчиняваше нея. Пое си безшумно въздух, но той улавяше и най-малкия неин звук и чу тихото ѝ вдишване. Тя застана на разстояние от него.
- Ела по-близо!
Тя вложи цялата си воля да се вкопчи в пода.
- За какво искате да ...