Джейн
Обикновено са трима, четирима. Е може и повече, но е рядкост. С някои си тичал в махалата. Други са от училище. И по-късно има някои. Но не са като първите. Първите затварят в скоби живота ни. Понякога сме много близки. Друг път се отдалечаваме. Но те пътуват заедно с нас през живота и хвърлят последното цвете и буца пръст, ако ни надживеят.
Другарите с които сме се били, но сме се и обичали. Хората за които знаем всичко а и те за нас. Тия, които няма да ни осъдят за грешките. Тези, които ни разбират много по-добре и от най-близките ни роднини. Що за живот ще е ако ги нямаме. Ами ако сме в чужбина. Ще компенсираме с друго? Възможно ли е? Или кой знае...
Случва се в бандата да има момиче. Шантаво като десет момчета. Първа в дивотиите. а понякога и тартор.
В прогимназията ни запознаваше с приятелките си. И все още беше една от нас. Преди да започне да изглежда по-различно. На реката вече не се събличаше до кръста а понякога даже и не искаше да идва с нас. То май и ние станахме по-р ...