Някои вярват, че когато Черният Рицар посрещна Звяра в онази съдбовна вечер, в онази разрушена крепост, Рицарят съвсем съзнателно прободе Звяра и с това наглед уби принцесата – освобождавайки и себе си, и нея от Мрака на времето и бремето, когато се превърнаха в ярка светлина и отлетяха към небосвода... Свободни... Ала не се случи точно така...
Рицарят погледна към засилилия се към него Звяр хладнокръвно (въпреки че в Съзнанието му се водеше кървава битка) и спокойно, и внимателно опря лявата си ръка (тъй като е роден левичар) в ръкохватката на Мрачния си меч...
Погали с полезрението си искрящия златист ключ, който изящно висеше на платинена верижка, излъчваща някаква мекота, на нежната шия на прекрасната Принцеса... Връхлетя го кратък момент на размисъл:
"Съзнанието... често го сравнявах с мрачна стая с разхвърляните дрехи на мислите и неподредените шкафове и чекмеджета на чувствата...
Всъщност по-скоро е крепост, в случая – моята полуразрушена мрачна такава, в която цари вечната нощ, ...