Ден първи:
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадиони. Взимам си само вещи от първа необходимост за живот в миграция: автомат „Калашников“, патрони и пластичен взрив. Нещо да не забравя...А, да, четката за зъби – тя става на тактически нож при нужда!
Ден втори:
Днес заминавам – хващам първия танк за границата с Пакистан. Толкова ще ми липсва родната земя, пълна със заложени през три метра муджахидински мини; родните планини, огласяни от жизнерадостния крясък на лешояди, хранещи се с трупове на загинали талибани; родният въздух, напоен с омайния аромат на изгорели съветски танкове... На тръгване плача, защото ми е трудно да загърбя милия спомен от детските години, когато, играейки си с един гранатомет, децата от моето родно село спряхме настъ ...