Дни и нощи
… Събуди се Иванов – потен, стреснат, с мътен поглед…
Поогледа се, видя пак мрачните стени на съседния блок, извърна се от сивия ден, спря поглед на още по-мрачната съпруга. Киселааа… като миналогодишна туршия.
Отиде в банята, намествайки в движение разглобените си чаркове. Ама след тоя сън – как да се чувства? Кошмар! Хванали го някакви в униформи, съди го военен съд… И го осъжда – заради изказванията му, че трябва да се ликвидира корупцията, приети като призиви за сваляне на правителството.
Таман да го разстрелят, успя да избяга. Събуждайки се…
Абе, не е работа това – всяка нощ да сънува страхотии. Кога го преследва тиранозавър с немити зъби, кога хидра с лицето на шефа му изпълзява изпод леглото, кога баба Пена от горния етаж го посреща в спалнята неглиже…
Поизми се, сипа си кафе.
На екрана някакви приказваха, но той дори не ги погледна, камо ли да слуша. Визията, желание за промяна, политическа воля, ние сме прави, защото сме ние и сме на власт…
По пътя погледна витрината на близкия супермаркет и се поколеба дали да купи някои неща за довечера. Ама да ги мъкне цял ден? Отказа се.
И сгреши. Вечерта ги намери – същите стоки, но с различни, по-богати етикети.
А денят мина като всеки друг. Най-напред шефът предупреди, че ще се наложи да се разделят с някои хора. Криза, нали разбирате… Иванов разбираше – толкова беше станал съгласен с всичко, че ако беше една жена, от родилното нямаше да излиза.
После босът ги информира, че и този месец не се знае кога ще получат заплати. Много разходи, неполучени от контрагентите пари, изобщо – нали разбират, криза е…
Иванов разбираше – де ще иде.
Виж, ония от енергото, ВиК-ато, мобилните оператори, топлофикацията хич не щат да разберат. Даже напират – абе, не разбира ли той, че е криза и трябва навреме да изплаща новите цени. Е, да – по-високи, криза е.
А децата хептен не могат да схванат за тая криза. Лошо възпитани, навикнали да ядат три пъти на ден, че и подходящи дрехи да носят… Да не говорим за изкривените им погледи, когато в събота дойдат да намекнат за предстоящия уикенд и помислите на съучениците им някъде да си отдъхнат сред шум, рев и чист цигарен дим…
За всеки случай се отби при сестра си. Не, че се надяваше зетят да му върне заема, но… и в атеистичния ни век стават чудеса. Та си тръгна с полуизкривена уста и с някой лев в джоба.
Е, по улицата не се усмихваше. Кой смее да се смее публично днес? Та околните или ще се дръпнат страхливо, или ще викнат специалистите. Нима нормален човек има повод за усмивка? Освен, ако най-после не е избръмчал докрай…
На входа го чакаше комшията. Който събираше парите този месец. И го чакаше вече седмица да се издължи…
После жена му го посрещна с погледа на Горгоната Медуза. Беше видяла от балкона как мъжът й плати на комшията, а му беше наредила поне още три дни да потрае, да се крие, да задържа.
Опита се да сътвори една усмивка при вида на върнатите пари, сетне извади протърканата вече тетрадка. Така… Закърпиха седмицата. Е, имаше един дребен проблем. Петдесет лева за храна, десет за децата, трябва да се купят обувки на малкия, че ще тръгне зимъс сняг, и тая седмица ще ходят пеша на работа, майка й има рожден ден, че и юбилей… Абе, едно триста лева ще отидат.
Пък проблемът – зетят беше върнал двеста. Но не им беше за пръв път да творят чудеса – повече и от светец-покръстител.
А после си легнаха.
Иванов се отпусна спокойно. Най-после ще заспи. И ще потъне в тия сънища на ужасите, в тия кошмари, в черното подсъзнание на живота си…
За да си почине от реалността.
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодар, Деа, Хари!
-
Не знам дали е "хумор"... Поздравления!
-
Поздравления, Георги! Винаги , когато намеря време те чета и не отстъпвам от думите си. Ти си едновремено уникален прозаик, който сякаш между другото, поднася наболели за общество истини, така и писател, който разплита една невидима, но много важна лирична нишка, която достига до най- съкровените кътчета на българската душа. Благодаря!
-
Благодаря, Красе!
-
Битието определя сънищата. Някои не са излизали от кризата, други не са влизали никога, но за да се докаже, че съществува някои от някоите имат проблем с нея.
-
благодаря, адаш!
-
Що е криза?
На един му влиза,
на друг не му излиза...
Поздравявам те. -
Благодаря, Райна, Мариана!
-
" Кой смее да се смее публично днес?" а и на кой му е до смях?
Хареса ми !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
