29.03.2013 г., 18:15 ч.

До десетия знак 

  Проза » Фантастика и фентъзи
1642 1 6
5 мин за четене

До десетия знак

  

            Първия път, когато написа тази история, явила се като видение в съня му, се случи нещо необикновено. Без видима причина мониторът на компютъра изгасна и запаметеният текст изчезна. Като по чудо, само няколко останали думи се бяха пръснали по белия екран и мигаха виновно. Плахо ги събра и се получи: Търси истината за гения* . Реши да не драматизира случилото се и го отнесе към грешките на съвременната компютърна технология.

            с. Караиванца, Северна България, 2013 г.
                                                         *  *  * 

           Една седмица преди да си тръгне от този свят Дончо Спасов, 86-годишен, бездетен и вдовец, със сълзи на очи промълви:

            - Аз нямам богатство и живея в малка стая на общинско общежитие. Бедността ми е пословична и единствено твоята помощ през последните години успя да ми върне радостта от галещите лъчи на слънцето и песента на птичките. Сега, когато дните до края на живота ми са преброени, моля те да ми кажеш защо беше толкова внимателен и грижовен с мен.

            Всяко човешко същество на мястото на Крум Тонков, към когото бяха отправени тези думи, би се развълнувало, но тъй като общото му с рода Homo Sapiens се ограничаваше до средното на ръст младо тяло, голямата глава, покрита с жълта като слама коса и двете добродушни кафяви очи, той само погледна внимателно съкрушения старец и се сети за приятелката си акенд Рия. Служителката от отдел "Земни" отдавна се интересуваше от прахообразната сентенция,  пръскаща се и в този момент извън старческата уста във вид на мъгла. Но най-много се впечатляваше, когато тези преобразувания, идващи от мозъка на Дончо, попадаха върху някой негов себеподобен, който за кратко се изпълваше с необикновени знания и мъдростта му бликваше като планински ручей през пролетта. 

            Все пак, по-късно, когато Дончо така и не дочака отговора на покровителя си и заспа от умора, Лу, акенд от космическия кораб Марси, се размърда удобно в зачисленото му през последните две години човешкото тяло на Крум и промърмори:  

             - Само геният е важен, старче...

           

В същото време на няколко десетки хиляди километра от там, в необятния космос, Старс, един вечно недоволен, 5000-годишен дух с военен чин сунтиочис (на земен език - полковник; определение, с което той мразеше да го сравняват), беше организирал поне дузина проучвателни и "други" операции, имащи отношение към планетата Земя. За най-важна от "други" той причисляваше дейността по опазването на живота на регистрираното човешко същество, познато ни като Дончо Спасов. Мисия, в същинския си характер дълбоко засекретена и безупречно ръководена лично от него. И сега, накрая, когато най-много усещаше тежестта на работния ден върху крехките си като захарен памук плещи, той остана в офиса си, вторачен в папката с предишните прераждания на земния Спасов.

            За първото тяло се знаеше, че е било на дървосекач, работил в необятната тайга на Русия. В злополучна вечер той и колегите му  пътували с малък бус по заснежения път към дома. Спусналата се набързо тъмнина и обгърналата ги пелерина от ситен  снежец направили видимостта отвън необичайно малка, а и никой не предполагал, че само на километър пред тях е спрял аварирал лесовоз**. Когато се врязали в острите като копия дървета, едно от тях проникнало с такава сила в гръдния кош на дървосекача, че пристигналите по-късно пожарникари трябвало да режат с моторна резачка дървото, показало се от двете страни на тялото. 

            Останал без подслон и уплашен, духът на дървосекача още дълго щял да се лута по широкия свят, ако не била една небесна светкавица, осветила създаването на нов живот. Така той бързо се намерил в тялото на плъх, обитаващ с роднините си район, покрит с гъста и непроходима тръстика. Вярно, в началото леко се притеснил от малкия по обем мозък на новороденото, но по-късно разбрал, че интелигентността му стои доста високо сред животните и дори превъзхождала тази на дървосекача. Но по-важното в случая било, че плъхът не доживял до дълбока старост. Още като незрял младеж, с няколко свои приятели, нападнал и изгризал до кости грохнала от болест старица. Случило се на тесен път между тръстиката, почти на същото място, където хората за отмъщение драснали клечка кибрит и плъхове и тръстика горели в адски мъки.

            Да, вдигна навлажнени очи от доклада Старс, това е интересно... Колко път трябва да извърви... колко мъки трябва да преживее себеподобният ни, за да се влее в нашите редици. И тъкмо когато реши да пофилософства какво трябва да е миналото на един гениален дух, телефонен звън отекна в тишината.

Всъщност, това с тайната мисия си беше само мит. В едно общество на любопитни духове, притежаващи таланта безпрепятствено да се ровят навсякъде и във всичко, на Марси отдавна се знаеше за истината на стареца. Говореше се, че в неговото тяло се спотайва един от тях – най-великият гений, съществувал от хилядолетия. Знаеше се също за нетърпението на сунтиочиса да го освободи от зависимостта на хората – желание, срещнало завистта на останалите, които в крайна сметка се успокояваха, че единственият начин това да стане факт бе "естествената" смърт на Дончо. Нещо, до голяма степен необичайно за живота на Земята.

 

                - Дончо почина...
               - Какво?! Но защо се бавите?! Доведете духа! Веднага!

              - Не мога - от другия край на слушалката гласът трепереше - В болницата... операция с фатален край. Докторът отчете час на смъртта 12 минути преди естествената му смърт. Духът му се пренесе в родилното и едно новородено момченце вече може да говори... И да умножава. До десетия знак...   

                - Идиот! - прекъсна го Старс - Отивай при детето и да не си мръднал от него през остатъка от живота му.

                                                *  *  *

            Последния път, когато написа тази история, явила се като видение в съня му, се случи нещо необикновено. Мониторът на компютъра изгасна и запаметеният текст изчезна. Бяха останали няколко откъслечни думи, пръснати по белия екран. Вгледа се внимателно и прочете: Вие нямате гений. Смая се от несъвършенство на технологията, наречено компютър, и ядосан издърпа кабела от контакта.

Лондон, Великобритания, 2067 г.

 

                                                                                                                                    Март 2013             

 

              * Гений в римската митология е дух-покровител на мъжете. Считало се, че съпътства всеки мъж от раждането до смъртта.

            ** Голям тежкотоварен автомобил за превоз на цели стъбла дървен материал.          

 

© Валентин Митев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??