ГалинаПавлова (princess of the darkness)
30 57
24.01.2019 г., 22:47 ч.

До майка ми 

  Проза » Писма
1052 1 11
2 мин за четене
  • Уважаема майко! Благодаря, че се сети за мен след толкова години и реши да ме потърсиш. Разбирам нуждата ти от това, че няма кой да ти прави кафе сутрин и да чисти къщата, но нямам намерение да се връщам. Намерих сили да ти пиша това писмо, което ще бъде и последно към теб. След толкова години болката и белезите от ударите изчезнаха, но думите, които ми казахте заедно с доведения ми баща Марин, останаха дълбоко в мен. Това, че ме държахте с дни в мазето на тъмно за наказание, почти съм го забравила, освен че ми остана страха от тъмното. Счупените ръка и крак заздравяха бързо, дори и дланта, която ми дупчеше с игла, онзи път, когато разсипах олиото на килима. Понякога се будя нощем и от кошмара, когато Марин и ти ме постригахте почти до гола глава. Оставихте само  тук-там кичури, което направо едва преживях или пък когато той ме риташе с кубинките, а ти го поощряваше. Не ви се сърдя, явно съм заслужавала. Не ви и мразя- безразлични сте ми. Намразих само себе си. Вслушах се в думите ти, когато бях на десет и ми каза за пръв път уличница, курва и т.н., нищо че бях девствена. Разбрах, че съм нищожество и до ден днешен смятам така, защото ми се пречупи самооценката. Нямам самочувствие, ясно защо. Ти каза, че нищо не става от мен, че съм отрепка и, че като си ме родила е трябвало да ми стъпиш на врата. Когато боледувах от менингит, похарчихте доста пари да ме излекувате. И за тогава те разбирам, като каза, че е по-добре да умра, за да не харчите пари за този боклук (мен). Простих ти и това, че ме обиждаше пред приятелите ми и ме биеше, а те ми се смееха после. Разбрах, че си заслужавам всеки шамар, затова и след като се ожених, позволих на мъжа ми да ме удари. Най- вероятно го заслужавам. Пък и като едно време, стискам очи и зъби и все ще спре някога – ще го изтърпя. И не вярвам на хората, когато ми кажат, че съм красива, добра или че върша нещата добре, аз си знам каква съм. Мразя се. Всеки ден виждам и колко съм напълняла, както ми казваше, че на моите години си била по-слаба и красива. Опитвам се да повярвам в хората, но ми се струва, че всички ме лъжат. Единственото, което върша добре, благодарение на теб, че ме караше всеки ден е да чистя, да готвя, да домакинствам, докато ти обикаляше баровете. Аз не обичам вече да излизам и да се срещам с хора, най- добре ми е сама. Доста често съжалявам, че не успях да се самоубия когато бях малка и да си спестя нещастния живот. Не разбирах съобщенията ти, в които веднъж ми пишеше, че ме обичаш и съм ти единствената дъщеря. А в следващия, че ме мразиш и искаш да катастрофираме с приятеля ми, а теб да повикат да ни събираш червата от асфалта. Съжалявам, но и на смъртния си одър да ме повикат няма да дойда. Не те мразя, но това е решението ми. Не ме търси повече.

© princess of the darkness Всички права запазени

..

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за милите думи.Аз иронизирам себе си,че мога да издам стихосбирка - "Любовни трепети на самотния нещастник".Ако искаш да прочетеш още нещо от нея
    https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=711239982396276&id=100005308429137
  • Чинтулов (Добрин Илиев) Прочетох го , невероятно, хваща те за гърлото. Имаш голям талант, развивай го. Явно доста болка от любовта си преживял, за да го изкажеш с тези силни думи. Не се отчайвай, рано или късно птиченцето ще кане и на твоето рамо, не бъди песимист. След всеки дъжд изгрява слънце. Поздрави от мен и продължавай да пишеш
  • И аз ти благодаря,че си искрена с мен и че поне ми даде възможността да мечтая.За моето стихотворение "Крачката последна" получих поздравления колко е хубаво.Аз обаче не се зарадвах на поздрава - как да се зарадвам, като това са моите реални емоции и чувства, които съм излял върху листа.За това става дума:
    https://m.facebook.com/groups/279664605708?view=permalink&id=10156610316500709&comment_id=10156611069635709&notif_t=group_comment&notif_id=1548612443814381&ref=m_notif
  • Добрин Илиев, явно си личи,че е преживяно... Много ти благодаря за подкрепата и коментара. Да обвързана съм 😐От страданието се раждат най- силните и истински произведения. От любовта също. Когато нещо те разтърси така из основи,не можеш да останеш безразличен.
  • С този разказ дълбоко ме разчувства.Ти ли си лирическата героиня? Ако това си ти разбирам защо намираш утеха в писането.Аз също бягам от своята мъка в поезията.По принцип в страданието се ражда нещо красиво и истинско. Нима е възможно една майка да не обича своята дъщеря?! Мисля,че с теб си приличаме много.Бих искал да знам обвързана ли си,за да не храня напразни надежди...
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Много благодаря за коментара и че сте прочели моите произведения . Поздрави !
    palenka (Пепи) Не го приемаите буквално, че е до майка ми, то е посветено до всички майки (родители), които тормозят психически и физически свойте деца. Повярвайте те са ужастно много
    LiaNik (И.К.) Благодаря ти мила, както винаги си успяла да вникнеш на 100% ,в това което съм искала да кажа. Тази емоционалност я има и в твойте творби, благодаря ти за подкрепата . Целувки и хубав ден
    alx (Alexander) Благодаря за коментара. Има два вида хора, които са имали тежка съдба. Първият- виждат семейната среда и копират всичко , след като пораснат. Вторият вид са тези, които като видят , че това не им харесва и си вземат поука да бъдат обратно на това, мили, грижовни, обичащи . И да рано или късно Господ връща и доброто и злото, просто трябва време.
  • Александър, не разбирам защо този коментар е насочен към мен
  • ParvaNova, една голяма част от хората които не познават Господ, и не ги е страх от него, живеят в "самоправедност". Което означава, че правят всичко "както си го почувстват" без да ги е грижа какво причиняват на себе си, близките си, приятелите си и другите хора в живота им. Вероятно те самите са били жертви на такива родители (наранени и смазани от живота) и го предават в следващото поколение. Разбира се, злите им деяния няма да останат невъзнаградени, но с това препъват мнозина. Единствената личност, на която трябва да има вяра човек е Господ, защото той не може да те излъже, измами или нарани. Ако издигаш други хора (над себе си) с вяра рано или късно те ще те разочароват или наранят, за това не е правилно да се прави.
  • Подкрепям написаното от Рени Продължавай да пишеш. Сигурна съм,че човек , който може да опише болката на героинята си с такива експресивност е способен да напиша о най- нежното послание. Подобен род произведения за мен са вид стремеж на даден творец да достигне до читатели, чиито съдба е подобна и да се замислим, докато четем: "Струва ли си да бъдем такива в живота? Струва ли си да мразим себе си, заради изкривеното виждане на някого за нас, или от лошото отношение ? Много замислящо, Галина. Може би ще пробваш да напишеш и развиеш сюжет , в който героите си пишат един друг и така си помагат. Просто е предложение. Поздравления от мен и продължавай да пишеш! Има много емоционална наситеност, която струи от творбите ти. Благодаря, че сподели труда си!
  • Странно защо (ако е истина) го изповядваш публично, майка ти ще го прочете ли? Съжалявам, но по-добре намери решение на проблемите си, ексхибиционизмът помага ли? И от мен топъл поздрав и успех, голямо момиче си вече!
  • Има такива съдби, реални, тежки... непонятно защо. Прочетох и другите твои неща и по-специално прозата. Топъл поздрав от мен, Галина!
Предложения
: ??:??