Нощта падаше, последен тежък проблясък осветяваше стихналите помещения.
Стените бяха с ламперия от полирано борово дърво. Стълбата, която водеше към втория етаж, бе от дъбово дърво и блестеше като стъкло.
Дейвид изкачи стълбите и тръгна към стаята на Лиза. Отвори вратата и влезе.
Спомените нахлуваха в него, всичко тук му напомняше за нея. Той отпусна тялото си вкреслото, тапицирано със светлокафява кожа.
- Дейвид, тук ли си?- извика Франческа и влезе.-А, ето къде си бил! Хенри те чака във фоайето.
-Идвам-отвърна той и тръгна след нея.
- Хенри, ела, трябва да поговорим за дъщеря ми Кармен-последва кратко мълчание, след което идвамата се насочиха към стаята за гости. Настаниха се удобно.
Дейвид погледна към Франческа, която стоеше вцепенено пред тях, но бързо се отърси от обзелото я състояние и отиде да приготвя следобедния чай.
- Хенри, ти знаеш, че в този момент преживявам тежък период. Изгубих всичко, което имаше смисъл за мен, изгубих най-близките си хора. Чувствам се виновен за смър ...