Здравей, Роза! За Добро или лошо, си обещахме следващото лято пак да сме заедно. Надявам се да не измениш. Вече изминаха сто дена откакто, за последен път, видях ангелското ти лице. Стотиците километри, които ни делят, се топят в един миг. Мигът, в който мечтая за теб. Точно така, в мислите ми ти си заедно с мен, както и в сънищата ми. И тази вечер ще бъдем заедно, макар и да не знаеш. Не можеш да си представиш колко си мила и нежна в тях. Очаквам и това лято да разкриеш тайните си пред мен. Да ми зададеш въпросите си. Нека започнем отначало, защото то е най- красиво. Желая да се въртим постоянно в този омагьосан кръг, в тази непозната наука. Събуждам се в същото легло, само че сега го чувствам изключително голямо. Пускам си нашата песен, но звучи толкова различно. Приятелите ми често говорят за теб и това ме побърква. Когато чуя името ти, една малка част от сърцето ми се откъсва. Мисля, че миналото лято бях много глупав. Трябваше да ти купувам цветя и да те държа за ръка. Да те водя по- често в клубове, защото знам колко обичаш да танцуваш. Бях много горделив и обръщах внимание само на моите желания и нужди. Всеки път, когато си затворя очите, страдам. Знам, че не съм единственият за теб и това ме убива. А ти ме наричаше с най- различни галени имена. Чувствам се като героя от песента на група " Сигнал " , " Липсваш ми " .
Послеслов :
Песента започваше така : " Лятна любов, уж на шега нашите длани събра... "
© Вергил Вергилов Всички права запазени