Изгорях... По пътя изгорях...
Криволичеща пътека се оказа, Животе...
А очакваш от нас да сме праволинейни.
Учиш ни да сме доблестни,
смели, горди твои следовници,
а пък ни захвърляш по дерета и блата,
та да драпаме оттам,
да те жадуваме и да се борим за тебе до смърт.
Учиш ни да сме свободни люде,
а ни заключваш в най-мрачни тъмници
и ни гледаш от другата страна на решетката...
и ни се усмихваш почти иронично,
Но ние пак сме свободни, Животе...
Птици са душите хорски.
Не ще прекършиш така лесно крилете ни.
Все така ще си литим до тебе, Животе,
и гнезда ще свиваме,
и ще пеем, и ще те жадуваме и ще те живеем, дори и във смъртта...
Изгорях... По пътя изгорях.
Но ти недей да ме оплакваш.
Аз съм се родила феникс.
Ще те възкреся от огъня... Животе...
© Гери Михайлова Всички права запазени