Обич моя,
моя мила, тайна, извоювана, скъпа, незаменима, ранена, кървяща, далечна... единствена любов,
пиша ти днес не защото искам наново да отварям раната от това, че ме няма до теб и че те няма до мен. Пиша ти, защото адски много ми липсваш и не мога да те извадя от мислите си. Пиша ти... за да се сбогувам. Знам, че вече много пъти съм казвала тези думи, но някак чувствам, че сега е за последно. Надявам се да е така, макар вътрешно да се моля отново да сме заедно един ден... но, слънце мое, уморих се да живея така.
Уморих се да искам да бъда част от живота ти и отчаяно да те гоня, докато ти отиваш все по-далеко и по-далеко. Уморих се да се опитвам да вляза в ума ти и да те разбера, докато ти все повече се затваряш за мен. Уморих се да правя всичко по силите си, за да сме заедно, докато ти пропиляваш всяка възможност с лека ръка. Уморих се сърцето ми да се стяга всеки път, когато помисля за теб, докато ти вероятно не си губиш времето дори да се сещаш за мен. Уморих се да искам отчаян ...