2.05.2008 г., 11:10 ч.

До утре... 

  Проза
939 0 1
1 мин за четене
На терасата излизам да пуша... не ми е вече студено... светлините извън града не са вече сиви и студени, вече са толкова красиви и достижими... преди тази гледка ме нараняваше, напомняше ми за моя път към теб... но сега този път е толкова близо! Не ми е студено - мисълта, че ще те видя утре, ме топли, че ще видя моя живот, моята радост и утеха. Липсваше ми, липсвах ти и аз, знам, но утре ще сме пак заедно, в едно цяло слети нашите влюбени души! Нека утре се върне радостта и нека тя засенчи мъката от изминалите самотните дни! Ако имах едно желание, щях да си пожелая да прекарам целия си живот с теб, ако имах само една нощ живот, щях да искам да я прекарам с теб!! Обичай ме, само от това имам нужда! Обичай ме и аз ще се връщам в твоята страна, за да правим дните си незабравими, както всички моменти, в които сме били заедно!

Не ми казвай чао, не ме изпращай със сълзи на очи, защото пак ще се видим... утре!!

© Тодор Събчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??