През декември се прави равносметка. Преглеждат се грешките и взетите решения, изтеглят се последствията от не научените уроци и се преброяват сбъднатите мечти. Събира се гнездото, за да усети всеки от семейството онази безгранична обич, която може да даде само майчината прегръдка и бащината ръка на рамото. Звънят звънчетата в детския смях под елхата. Греят очите на поотрасналите деца, усетили аромата на мамините гозби. Навред се носи обич и топлина. В камината пука огън, разгорял се от най-лесно запалимата жарава – силата на кръвната връзка. Защото е лесно да обичаш тук – у дома. Кръвта вода на става. Никога!

   А старите… Те са най-щастливи през декември. Не децата, не младежите, не младите родители или тези с по един-два прошарени кичура в косите, а бащиците и майчиците. Загледайте се по празниците в очите на старите. Ще откриете дълбоката влажна сълза на безграничната и най-силната любов. Няма равна. Защото за тях това е на живот и смърт. Застанали на прага, свити в ъгъла или приседнали накрая на дивана, те винаги намират онова място в стаята от което ще виждат най-добре всички и ще чуват най-силно всичко. Ще поглъщат всяка дума, всяка буква, всяка усмивка – от гукането на първото правнуче до дълбокия горд тон на сина с вече прошарена коса, станал наскоро и той дядо; от неразбираемия младежки сленг на най-малките внуци до осъдителния, но топъл поглед на майките им – снахи, дъщери; от палавите закачки на най-младото ново семейство в къщата, очакващо бебе след месец до запалената свещ на отрупаната маса, в чиито пламък танцуват образите на напусналите вече и качили се на небето членове на рода. Стаята винаги побира всички – от най-малките до най-големите, от неродените до вече възнеслите се. Не се съмнявайте… и възнеслите се са тук – до вас на масата с чаша за наздравица; над вас, потупвайки с гордост рамото ви; зад вас, закриляйки гърба ви…

   Любов, топлина, гордост, разбиране, подкрепа, закрила – няма по-силни и по истински чувства от тези, които носи декември в едно семейство по Коледа. Старите в стаята го усещат най-добре, защото мъдростта им носи познание. И ако само ги погледнете ще почерпите от него. Приседнете за миг до тях, поставете ръка на рамото им, прегърнете ги. Няма нужда да опаковате този си подарък с панделка и да го слагате под елхата. Невидим е за останалите, но е всъщност най-големия и най-ценния. Ще го разберете по разтрепераните сбръчкани ръце, които плахо ще стиснат вашите; по отронената топла сълза от вече не виждащите добре очи; по разтуптяното сърце, побрало до пръсване толкова много безусловна любов и майчина грижа…

   През декември се събират семейства. През декември се сбъдват мечти. През декември стават чудеса.

   Добре дошъл декември!

Даниела Паскова

01 декември 2023г.