Тълпата излезе от Радио-Сити, където даваха новата премиера на "Орехотрошачката". Два полицейски мотора Харли Дейвидсън, бяха спрели на тротоара отстрани на 6то авеню. Голям неонов надпис - "Радио-Сити" светваше и угасваше на всеки две секунди. Югото спря за миг, за да се наслади на прекрасната гледка, после продължи надолу по улицата.
- Извинете, господине - попита той възрастен мъж - току що пристигнах и няма къде да преспя. Знаете ли някой евтин хотел? Нямам много пари.
- Откъде си момче? Да не си руснак?
- Не, югославянин.
- Аз съм унгарец. 30 години минаха, откакто напуснах родната страна. Модър. Едо Модър. Представи се мъжът.
- Аз съм Дончо. Приятелите ми ме наричат Дани или Юго.
- Двамата европейци си стиснаха ръцете.
- Аз по професия съм фотограф. Имам малко студио наблизо. - обясни унгарецът. - А, ти какво търсиш толкова далеко от родината?
- Какво да ти кажа - въздъхна Югото и се почеса по главата. - И аз вече не знам какъв съм. Преди войната бях студент в Техническия универс ...