Една сова ми разказа:
Имало едно време двама братя. Те живеели високо, високо в планината, където не бил стъпвал човешки крак. Всеки ден водели спор помежду си:
- Човеците, които живеят долу, под планината ме обичат повече от теб - разпалено говорел Лошото.
Те обичат караниците, клюките. Всеки ден гледат да си навредят. Аз съм техният любимец!
- Не си прав! - отговарял Доброто - Сред тях има и такива, които ме обичат и вярват в мен! Помагат си в беди, обичат се и си прощават грешките!
- Добре - казал един ден Лошото - Да слезем при тях. Ето точно под нас до планината има една бедна селска хижа. Нека всеки от нас приготви нещо и да видим на, кой подарък, ще се зарадват!
Речено - сторено. Лошото понеже имал черно лице винаги се обличал в бяло. Доброто, който бил с бяло лице се обличал в черно. Така пременени в най - новите си плащове те тръгнали към подножието на планината. Слизали, слизали и привечер, когато слънцето вече залязвало, почукали на вратата на селската къща. Отворила им една ...