Тъмна сянка покри всичко. Там горе някой каза:

- Добър ден, Приятелю. Прекрасен ден, нали?

Чу се хрущене и усети раздираща болка.

Синьото небе отново грееше.

Мъжът продължи по пътя, говорейки на телефона.

Охлювът откри, че е прекрасен ден за нова черупка.

А Земята се въртеше ли, въртеше в един и същи кръг...

============================================

   По тротоара стояха камарки от мръсен сняг. Зеленото око на светофара грееше примамливо, а телефонът крещеше "Алармааа". Три крачки по пешеходната пътека.

- Добър ден, Приятелю...

Скърцане на спирачки и глупавото апаратче отхвърча на няколко метра, а от него се чу глас:

- Прекрасен ден, нали?...

Потокът коли от другата лента продължи. Сякаш нищо не можеше да го спре.

============================================

   До трапът имаше две купчини пръст. На едната бе сложен картонен ковчег. Отчето спря да люлее кандилницата.

- И нека, Бог приеме душата ти.

Тръгна между гробовете с развяно расо.

Минавайки край едно куче каза:

- Добър ден, Приятелю. Прекрасен ден, нали?

Ято гарвани кръжеше над побелялото гробище...

============================================

   Влезе в операционната с вдигнати ръце.

- Добър ден, Приятелю. Прекрасен ден, нали?

Колегата му държеше за крачетата малко същество, омазано в плацента. Взе го от него и го изми под крана. Сложи скимтящото мъниче на кантара.

Водата от чешмата продължаваше да тече, поела пътя си надолу...

============================================

   На масата димяха две чаши кафе. Затвори очи и чу гласа му:

- Добър ден, Приятелю. Прекрасен ден, нали?

Стана и остави банкнота на масата. Знаеше, че вече никога няма да го чуе.

Зад стъклото забързани хора отиваха на среща с някой...

============================================

- Добър ден, Приятелю. Прекрасен ден, нали?

- Да, прекрасно е да си жив...