Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да повярват. Тук цареше свободата на духа и никой не можеше да я отнеме. Свободолюбието беше най-чисто в сърцата на северите. Точно поради тази причина те се бяха усамотили толкова далеч от останалите етноси. Но нямаше как. Всички останали бяха решили тяхната съдба още преди много десетилетия. Но затова пък в самото село, първи по дух и по чиста мисъл бяха мюсюлманите. Макар и втората по големина общност в Папаз дере, тази консервативна група по отношение на религиозните си вярвания бяха много по-истински като характери. Примери имаше много. Но най-важното за тях беше, че ако не друго то точно те поддържаха мирно и тихо селото. Напук на всички очаквания мюсюлманите и то истинските такива не разпал ...