Пролетта бе онзи опияняващ сезон, който предизвикваше всеки един от природните елементи да се раздвижи с цялата си мощ и да върне живота там, където зимата така безпощадно се опитваше да го погребе. Точно Папаз дере бе мястото, което не само изпитваше мощта на всяка една стихия, но се прераждаше толкова грандиозно, че във въздуха витаеше онази виталност, от която дори ледът в душите се топеше. А днес бе Лазаровден. Денят, в който земята, гората, нивите се събуждаха като по чудо. Днес бе техният празник.
-Лазаре, 'неска трябва, мойто момче, да почерпиш, да ти върви работата. Я виж какво е хубаво времето, ако не почерпиш няма да ти върви трактора.
-Бай Васко, аз хубаво ще почерпя, ама д`вечера. Сега дай да свършим работата, че началника Рамадан е сега като дойде, ще има да вика, „Лазари, нелазари искам да е култивирано до довечера”.
-Тъй, тъй, ама ти си подай сега, за репетиция, пък довечера, ще видим как ще я оправаме бутилчицата.
-Ааа, без едно мога, с едно не мога, е твойта работа. Се ...