Кръчмата в Папаз дере събираше всякакви характери. На много хора обаче не им правеше впечатление кой влиза и излиза, при положение, че бяха потънали дълбоко в своя разговор или питие. Да не говорим за постоянните игри на белот и табла, които дори развличаха по-голямата част от посетителите. И така цареше пълна хармония. Поне до първото сбиване за вечерта. Такива също съвсем не липсваха в този малък храм за опиянение на душата с алкохолна амброзия. Особено за „по-опиянените”. Но кръчмарят бай Цвятко и неговите деца – Велимира и Иван, твърде успешно се справяха с подобни гладиаторски сцени, досущ като императорското семейство. Особено вещ в това беше Иван, който не се притесняваше да нарами върху гърба си, колкото четирикрилен гардероб, по две пияндета и да ги остави вън на паветата или асфалта. А зимно време дори по снега. Неговите малки очички като на борец тежка категория изпълняваха активна роля вечер. Те трябваше да пазят бай Цвятко и Велимира, в случай, че не успеят да се справят с ...