Падам от кон от паника. Долната част от тялото ми остава парализирана, но това не го знам, защото още съм в кома. Докато съм в болницата в безсъзнание, в стаята ми се промъква чичко и ме изнасилва без презерватив. Събуждам се с обездвижени крайници и не-девствена. И бременна не съм.
Остава ми ограничено време живот, дават ми не повече от година. Болницата се вижда принудена да ми плаща солидна доживотна издръжка, за да не я съдя заради извършеното престъпление към личността ми по време на престоя ми там.
Сдобивам се със свръх high-tech, последен модел автоматизирана инвалидна количка и съм доволна, защото като съм постоянно седнала, гледам другите винаги отдолу, те ме гледат отвисоко и се чувствам дете. Освен това се грижат за мен и не се изискват усилия. Правя си татуировки навсякъде и се снимам в сесии от всички ъгли, защото вече не ми пука от никаква болка. Харесва ми първоначалното съжаление, което всички изпитват към мен, особено непознатите. То постепенно прераства в симпатия, за ...