Долорес: Дочакахме лапада!
Долорес стана от одъра и се прозя: неблагодарен е народът, неблагодарен… Ние с Арсенчо се скъсваме да работим за негово благо, а те пак недоволни. И току надничат в паницата ни! А аз съм една обикновена жена! Ама съвсем, съвсем обикновена. Ей го, нали съм бивша екоминистърка, наблягам на еко-храната. Арсен сутринта ми донесе блага вест, вика, Долоресче, копривата набола, а ти се туткаш в кревата, скоро тичай да береш! Хем ще спестим някой лев, да довършим къщата. То, откога сме я почнали… десет години! Така строят и обикновените хора. И по това личи, че сме съвсем нормално семейство и живеем нормално. Като Костови! И те – цял живот икономии. Ленчето едва чака да се запролети и хуква по баирите за киселец и коприва. Хубава чорба правела на Иван, скъсвал се да яде! Без застройка! И това си е жива икономия. Иначе как ще строиш хотели! А ние не строим дори хотелче. Само едно къще. Кръгло отгоре, да пестим от керемиди и капаци!
При тази мисъл Долорес бърже извади ...