В кафенето пред подлеза продават закуски.
Не съм гладен. Моля за кафе. Продавачката ме познава и давам знак, нищо че съм шести на опашката..
Идва един юнак и ме блъска.
- Кафе! - заповядва.
Поглеждам го. Голямо момче. Пораснало е високо. Има анцуг.
Чувам още:
- И за мене едно! - Мръщи се друг и гледа лошо: - Двойно да е!
Този глас беше по-приятен, от типа на гърлестите, махмурлийските. Идеше от устата на дебело момче, и то в анцуг. С нешо като пелерина отгоре. Набол си беше точки, татуирани на носа. Невъзможен глас. В смисъл - мъжки, но в никакакъв слчай човешки.
Продавачката обслужва.
Казва:
- Първо за господина с мускулите! - Трепери. Опитва се да бъде вежлива. - Ха така...
Той взима пластмасовата чаша и я пие като руснак водка. Оставя мускулите си на плота и не съобщава нищо. ...