29.09.2017 г., 9:04 ч.

Довиждане 

  Проза » Други
653 0 0
1 мин за четене
Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми сърце – да мога да докосна румените ти бузи с длан, да ти се усмихна, да усетя аромата ти, да те прегърна.
Знаеш ли, че Любовта е двигателят на този живот? Това много хубаво усещане диша в гърдите ни и ни преизпълва със сила, вяра и позитивизъм. Веднъж забие ли жилото си в сърцето ти, си отровена с мисли, копнежи и спомени.
Моя изгубена мечта, времето плесна с криле и отне чистота ти. Превърна моето момиче в човек, който ми е толкова отчужден и студен. Тази граблива птица разкъса с остри нокти нашето щастливо минало.
Моя последна мисъл, погребах толкова близки, погребах толкова приятели, изгубих свойството да чувствам. Удавен в мъка и тъпа болка, се самоизяждах, мислейки за твоята копринена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??