Уморих се от хората, които ме заобикалят. Сигурна съм, че поне един такъв заобикаля и Вас всеки ден. 

Уморих се от тези хора, които изискват прекалено силно вниманието ни, изискват да бъдат част от живота ни. Изморих се от хора, които майсторски циркулират в живота ми. Не обръщат внимание на истински важните неща, които далеч не са материални... Да, парите са важни, но ако живеем затова, защо не си теглим куршума веднага? Защото на финалната права от моя живот, както и всеки от нас, когато се обърна назад и погледна животът си... не искам да виждам пари. Ако видя само пари ще знам, че съм живяла зле.

Сама ми се стои, много сама... предпочитам го... Изморих се да бъда нечия опора, а мен да оставят да падам постоянно. Еднопосочни са отношенията на хората днес, не са красиви и истински. Важното е да се знае колко пари взимаш, какъв телефон имаш и с кого спиш - и естествено отговорите на тези три неща трябва да са прекрасни, иначе не струваме... Пффф....

Уморих се, хора, и не Ви искам до мен. Вървете, тръгвайте си и не се обръщайте назад. Не ме интересува вече, нека и Вас да не Ви интересува. И да плача, и да се смея, така или иначе никога не сте поглеждали към мен, защо да го правите сега?! Лицемерие не искам... Тръгвайте си, един човек по-малко в живота ви, какво толкова :)

Довиждане, неблагодарни хора. Довиждане, защото не оценявате човека срещу Вас, защото не обръщате внимание... На тези, които са до Вас не обръщате внимание, наранявате ги (с киселите си настроения, с пренебреженията си, с високомерността си), а после се чудите защо са си тръгнали...

Довиждане! Уморих се да бъда до Вас! Ако ме потърсите, добре, значи не всичко е било напразно, ако ли не - ще си спомням за Вас с горчивия вкус на предадени емоции в устата си...

Тръгвам си!...