Прибирайки се в хотела, продължих разговора с новия си познайник и Богородица престана да ми пришепва историята на Драган Охридски. Може би тя очакваше отново да изпадна в духовно уединение, за да ми разкаже по-нататък за живота и делата на този българин. Междувременно спътникът ми, който учтиво ме беше почерпил със сладолед, сподели, че се казва Борис и е учител по история в една софийска гимназия.
-Името ми е Яна и доскоро работех като реставратор в Стария Пловдив – побързах да се представя и аз.
-Радвам се, че се запознахме и се надявам да се съгласите да се разходим довечера заедно из Хавана.
Истината е, че моят събеседник от пръв поглед ми стана симпатичен и затова без колебание приех примамливото му предложение. Разделихме се в хотела и аз се прибрах в стаята си - да си отдъхна след първите впечатления от столицата на Куба и с предчувствие, че чудото ще продължи.
За моя радост, когато блажено се отпуснах в мекия фотьойл пред чаша с ароматно кафе, отново се почувствах особено. Мис ...