30.10.2008 г., 15:15 ч.

Древликаци 

  Проза » Фантастика и фентъзи
970 0 1

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

7 мин за четене

Ако искате да побелеете от страх, тази книга е самата врата към вашите кошмари. Никой не може да избегне истината и това което го грози.
Никой не може да излъже реалността, защото тя е около него. Да се разминеш с всичко, това постигаш само по един начин... Красивото в живота се издирва вечно. Топлината търсиш там, където е студено. Болката идва и не винаги  ни разминава... Понякога търсиш смъртта, тя идва и без думи тръгваш към нея. Но когато е обратното, повече боли! Тази болка е попила между тези редове и вие трябва да разгадаете защо.

 

Книгата ви представя "конферанс" на картини, изобразяващи света в мрак, ужаси, придружени с преувеличени сцени. Сега върлуват кръвожадни животни, чиито цели са да завземат планетата Земя. За да постигнат това, те трябва да елиминират 9 избрани семейства. Причината да направят това е в не-известие, но предположение остава, че това за тях се води като ритуал. Животните понякога могат да бъдат доста непредсказуеми. Ние, хората смятаме, че след елиминацията ще последва и световна война. На терена ще стъпват силните, но дори и слабите, готови да се борят, да отстояват принципите си, да се бият за това, което е тяхно. Земята е най-голямото ни богатство. А за нас, които сме на нея, това е много!
Предполага се също, че местоположението на кръвожадните е в пещери. Никой не може да се изправи срещу тях. Това за нас е подписана смъртна присъда, а за тях просто предизвикателство. Наричаме тези същества - Древликаци (древликани). Които са, като смъртоносен вирус, разнесъл се навсякъде... Това, което ви предстои да прочетете, ще се повтаря и ще се повтаря. Животът е един кръговрат и в него сега взаимодейства този вирус, който заедно с всичко ще се върти. А защо? Дали това е знак? И на какво? Тези 10 семейства не са ли малко за една цяла планета? Ами ако вие сте едно от тях? Задавайте си тези въпроси, но само това. Допирайки се до отговорите, губите малко от себе си. Тази книга е изгубена и ако се намери, то тогава се знае настоящето!!!

 

 

 

                                                          1 СЕМЕЙСТВО
                                                         

                                                             "Димитрови"

 


Било е пълнолуние... случило се е в края на 1991г. В едно малко селце, пълно с хора, които съжителствали, като едно голямо семейство.
С-во "Димитрови" било много сплотено... от две сестри и едни неразделни родители. За тяхно нещастие им предстояло да се изправят срещу невъзможното. Студена, зимна вечер, чувала се тежката походка на вятъра и незнайния плач на дърветата...
По-малката сестра се казвала Антоанита, а по-голямата Янита. Тъй като по-малката имала рожден ден, семейството празнувало и потъвало в смях и сълзи от радост. Отсреща, в съседната къща, избухвали крясъци, рев, кавги, придружени от усещането за някакво притеснение. Притеснение, което също така се породило в майката на момичетата, след като разбрала корена на семейните конфликти. Една съседка казала на друга, която пък съобщила на трета, че видяла Древликан до едно дърво! Породеният страх и притеснения у майката не бил безсмислен, така че семейството се подготвило добре (ако в краен случай бъдат нападнати). Заключили врати, затворили леко притворените прозорци, през които надничала приятна хладнота, ухаеща на тежка зима. Така или иначе празникът продължил, като семейните решили да оставят "минималния" проблем на заден план. Всеки от семейството изпитвал страх дълбоко в себе си, да не се развали тяхната семейна плътност.
Те продължили да си карат все така спокойно вечерта. Бащата наливал сок в чашите (треперейки и преструвайки се, че всичко е в прекрасен "изгрев"). Майката разпределила чиниите... и в сладки приказки на масата, постепенно се върнал блясъкът в очите им и те се успокоили. Всеки един от тях забравил мрачните си представи за нечия или собствена смърт. Изведнъж!!!! Внезапно се пръснали 2-3 чаши, а по-късно се чул шум в кухнята! Уплашени от прииждащата смърт, (която те предполагали, че ще ги сполети), те стояли вкоченени, гледайки към леко отворената врата. Никой от тях не знаел какво да стори. Появил се лек трус! После електричеството спряло, а след това избухнал огромен пожар в съседната къща. Неофициалното посрещане било именно от Древликаците. С грешен подход и душевна слепота, майката изпратила децата в стаята им. Всеки толкова уплашен родител би постъпил подобно. Всеки прави и грешки, ала след всяка има последствия! Електричеството дошло минута след като станала т.н. грешка.
В следствие от това, в семейството се върнала надеждата за спасение от незнайно предназначената за тях смърт. Не след дълго крясъците, идващи от стаята с децата, изместили тази надежда! Страхливо бащата отворил вратата, докато майката плачела и видял как Древликан спокойно си дъвчел главата на Антоанита, чупейки без проблем костите на ръцете и.
Кръвта, която извирала, издавала едно леко пискливо гласче, което така силно засилвало глада на убиеца. Антоанита вече била вън от списъка, а сестра и травмирана стояла на място, без да помръдне, с широко отворени очи. Просто стояла, като се опитвала да каже нещо! Янита сякаш умствено се била изгубила. Баща и веднага се спуснал към нея и я взел на ръце, след като наритал малкия кръвопиец, който така и не успял да задоволи глада си. Подобна грешка - нарушено правило!!! Щом е убито едно от кръвожадните, може би тогава започва истинското клане и то не само на едно с-во!!! Майката побеляла от страх и без да се замисли за останалите, бавно и тихо пристъпвала назад, докато изведнъж просто изчезнала от къщата. По-късно загриженият баща осъзнал, че жена му е вън от дома, но тъй като нямало много време, той вдигнал дъщеря си на ръце и тръгнал към външната врата. Точно преди да пристъпи навън, чул жалното повикване на
Антоанита. С последни сили момичето плачело и се давело в собствената си кръв, (която бълвала от устата и) опитвайки се да си поеме въздух. Кръвожадният успял да се съвземе и довършил мъчителната и смърт. Нямало време, сега те трябвало да търсят спасение! Щом Древликаните визират с-во, това за тях е като божия смъртна присъда и такава смърт трябва да ги сполети! Бащата намерил място, където временно да постоят и започнал да успокоява дъщеря си. Прегръщал я, галел я по косата, артистично се преструвал на спокоен, усмихвал се лъжливо, докато в един момент забелязал, че на врата на Янита има огромна рана, по която били плъзнали дребни, пъстри и до сега невиждани червеи. Сякаш нещо я разяждало отвътре, а по кожата и можело това да се потвърди.
Червеите се намирали в цялото и тяло и се движели отвътре! След доста разсъждения бащата не могъл да намери решение на всичко, което се случвало. Върнали се отново в къщата и затворил Янита в един тесен гардероб, защото смятал, че там ще е в безопастност. Несъзнателно, в неведение майката се лутала из гората... където по-късно намерила смъртта си. Човек, изпаднал в параноя, върши глупости, а понякога последствията от тях са фатални. Как безмилостно Древликаните направили на хаос вътрешностите на жената. Навсякъде били безразборно разхвърлени парчета месо. А тя крещяла, дърпала се, молела се в невъзможното, докато пламъка в очите и, търсещ надежда, угаснал. Бащата упорито търсил помощ в другите къщи. Но и при тях било същото!!! И така... Времето безспорно бързо си летяло, а затворената в гардероба Янита се притеснявала. Именно това чувство я изправило на крака с мисълта и тя да бъде адекватна в проблема за тяхното спасение. Гората била пълна с Древликани... а само там се намирала т.н. "Морска колибка", от която би могло да се повика помощ. Понякога това, което е най-сладко, ти излиза най-солено. А там, където има огън, не винаги е топло. В случая "страхът трябвало да се заслепи, да се премине през ада, за да се докосне надеждата", (която бащата вече бил изгубил). "Страхът се намирал в надеждата". За да докаже, че тя не е била безсмислена, трябвало да "заслепи страха, за да достигне спасението". В тъмнината се раждали звуци на изгубени щурци в зимен сезон, времето сменяло настроението си... Янита вървяла из гората, търсила баща си, като разнасяла навсякъде миризмата на кръв, която била самата следа за издирващите я бесни псета. Снегът вкоченен лежал на земята, а някъде там се чували гмуркания на все още незамръзнали кристални капчици, чупещи се в клонки в пукнатини и вкаменени локвички, покрити със сняг. Гмуркали се, капели, чупели се те, като издавали приспивно галещи, красиви, зимни инструментали, които сякаш в ритъм се подреждали. Янита се...

 

следва продължение :)

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хахахах Развесли ме!Харесвам стила ти (ако някой случайно не може да вникне в разказа да ми пише - аз ще му кажа едно спец.средство..)
Предложения
: ??:??