ДРОГА
Октомври. Заредиха се дъждовни дни. Вятърът събличаше дърветата и покриваше земята с посърнала, мокра шума. Влагата се просмука във всичко, въздухът натежа, усещаше се мирисът на зима.
През целия ден дъждът не спря. Още в седем вечерта, улиците обезлюдяха. Пепо обходи с поглед градинката зад театъра - сергиите бяха прибрани.
- Скапано време - зачуди се накъде да тръгне.
Видя жена, която тича по алеята. Нахлузи качулката и забърза. Беше на десетина метра от нея - с периферното си зрение видя примигване на фарове. Жената махна и сви чадъра си.
- Мамка му! - сви злобно устни и свърна по друга алея.
Вече беше на много, или по-точно - колкото пари имаше, всичко издрусваше. Опита да се сети за някой, от когото да вземе заем - дължеше пари на всичките си познати. А приятели, отдавна нямаше - изчезнаха, заедно със семейството му... след последната безуспешна терапия. Обърнаха му гръб, но не му пукаше - мразеше ги. Сети се, че тази нощ няма къде да спи, но това не беше безпокойство, по-ск ...