3 мин за четене
Ех, какви времена бяха! Нямаше алкохол-менте, нямаше толкова полицаи по пътищата. И коли нямаше… Предприятието ни имаше служебен автобус. С него ходехме на работа и на банкети. Коледа не беше кой знае какъв празник тогава. Бях млад и натоварен с тежката задача да отговарям за шофьорите. Всеизвестно е че никой не се справил с тях. Нито Хитлер, нито Сталин. (Но една жена, шеф на гаража в УБО, ги беше вкарала в шише.) Чествахме Нова година служебно на Коледа. Дойдоха проверяващи от окръжното управление, направен беше отчет на дейността и после – веселата част. Като всеки банкет, и нашият тръгна по протокол. На масите бяха сервирани ракии и салати. Първа фаза – поздравления за изпълнения план, приветствия, пожелания, тостове… Както е прието, един говори, всички слушат. Домакинът ни беше дребен човек, ама голям зевзек. Щом попремина първата фаза, взе една китара и дръпна няколко подгряващи акорда. Обикновено разчитахме на него за поддържането на доброто настроение. Срещу него седеше една да ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация