25.02.2010 г., 22:08 ч.

Душа 

  Проза » Писма
1028 0 0
Душа
Когато се огледам и не се видя... Чувам ли онуй птиче, което радва сърцето ми?Казват му "чичопей" при нас.
Вече ме вика, само това ли очаквам? Каква е таз песен, птиче, чувствам смях и сълзи, близо съм до някой. Кой ли е той?
Наистина понякога се разделям на две - милата и лошата. Докато не чуя тази песен.
Едновременно и да видя облаците. Казват "ти си без криле", а не махнали небето... Хайде да се надсмеем над самите нас, над нашия страх от неуспех и неразбиране с другите.
Обичам, без да искам да ми се връща.
Живея, значи чувствам! Обичам да мисля, как да живея!
Докато мисля как да говоря с другите, денят минал. Сънувам реалността и на сутринта пак обичам.
Помогнете ми - останах без душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??