26.02.2009 г., 11:11 ч.
Душа и капки
1 мин за четене
Представям си как в пространството, където душата ми играе - вали... тогава ми става сякаш по-леко... капките, с тежест, падат по нажежената от болка почва... където буци се търкалят и доразраняват безплодието... където огнени спомени са единствените изкопаеми - огледала на рубини с протъркани от сълзи очи... Капят дъждовните капки, капят и излюзионно погасяват кипналите тревички... спасяват ги... помагат им да възвърнат успокояващата окото пигментация, но ги и лъжат... Капки бистри лъжат безтегловно, но и стихийно... Дъжд в мен, но суша... Лъжи от капки, танцуващи в дланите на вятъра... този, който песента на затихналите ми устни е написал... Болка и облекчение... Лъжи и капки... Ирреланост и огън... дали?... Дали не вехна, макар че вали, дали влажността не съсухря...? Как да разбера, като душата ми само играе... а капките само падат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Диреоставаща Епилация Всички права запазени
Предложения
-
-
Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме неприлично, а това ме мъчи повече от всичко останало. Което сигурно ...
-
Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението...
-
Спускаха ковчега бавно надолу. Може би само сърцето ѝ се движеше по-бавно от него. Огледа се в черни...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
