1.08.2015 г., 21:04 ч.

Душевни изповеди 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
808 0 0
4 мин за четене

Душевни изповеди

 

 Тези хрумвания на моя ум са плод на

на най-различни душевни състояния.

 Именно това е причината някои от тях

да си противоречат.

И въпреки това вярвам, че във всяко едно

от тях има поне капчица истина.

 

 

„Аз съм всичко, което никога не съм искал да бъда.”

 

 „Винаги съм се чудил защо, гледайки чуждото щастие, виждам само

собственото си нещастие.”

 

„И искам в огледалото да виждам подпухнали, зачервени очи, небръснато лице,

разчорлена, неостригана коса. И понеже ме е страх да търся щастието, за да

не ме сполети отново нещастието, ще търся това щастие, намиращо се в

собственото ми нещастие.”

 

„Днес видях две изсъхнали листа на земята. Вятърът ги помръдваше и те сякаш

се разбираха едно-друго. Следваха се. Докато вятърът не духна в различни посоки

и не ги разпиля.”

 

„Преди исках пари, слава, величие. Когато бях глупак, естествено. Сега ли?

Сега е просто. Искам малка къщичка, хубава храна, кутийка цигари и

спокоен живот.”

 

„Мисля, че разбрах нещо. Предпочитам тъгата и самотата пред яростта.

Винаги ще се намери близък човек, който да те накара да се усмихнеш. Да

прокуди тъгата и самотата.

 Яростта обаче, от своя страна, ще прокуди тези хора. А тогава няма да

има кой да прокуди нея.”

 

„Всяко чудо за три дни” казал е народът. Тогава защо любовта е наричана

чудо от същия този народ?”

 

„Казват, че любовта е най-красивото нещо на тоя свят.

 Аз обаче не познавам нещо по-красиво от нея – тази,

която пробуди любовта у мен.”

 

„Честно, братко, мисля че любовта трябва да бъде забранена със закон.

Защо? Защото, от всички, любовта е най-страшният наркотик. Човек

бързо се пристрастява към него. Чувства се щастлив. Сякаш светът е

създаден, за да радва само него. Но, както при всеки наркотик, и при

любовта ефектът отминава рано или късно. Ала човек иска още. Търси.

Ироничното е, че този наркотик е най-известният в света, ала

най-трудно се намира. В пъти по-скъп е от коката. А в същото време

причинява най-много травми. Слепота. Депресия. Дори смърт. И няма

лекар, който да успее да помогне при тази зависимост.

 За любовта, братко, няма комуни.”

 

„Първо се научи да я цениш, след това да я обичаш. Аз не го сторих и

я загубих.”

 

„Някога залъгвал ли си се с едно лакомство, защото не можеш да имаш

това, което искаш? Така и аз се залъгвах, че ако спечеля много пари за

наркотици и алкохол, ще съм щастлив. И, за да го докажа, винаги се

смеех най-силно от всички останали. Но, колкото по-силно го правех,

толкова по-ясно чувах онова гласче. То се чуваше ясно отвъд всеки смях.

С ясния си шепот той ми напомняше: „Без нея животът ти не струва!”

 

„Истински се смее не най-щастливият човек на света. Защото всеки,

независимо колко е щастлив, таи в душата си поне малко страх, че тази усмивка може и все някога ще угасне. Това е животът. Истински се смее онзи, който не се страхува от нищо. Не го е страх от живота.

Не знае що е болка и страдание.

 Следователно какво излиза? Най-истински се смее оня, който няма сърце да почувства болка.

Истинският смях не е топъл. Той е студен и безчувствен. А тоя, който се смее така, най-вероятно се смее на нечия смърт. Него не го е страх от съдбата.

 Ето защо искрено би се посмял на сакатия, въргалящ се в собствените си нечистотии.”

 

© Виктор Табаков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??