Отново е 2 през нощта. Не я оставяй сама. В 2 през нощта животът е друг. Вървиш по улицата, пропита с тъмнина, наоколо няма жива душа. От време на време някоя уплашена котка притичва, а после пак празнота. Вървиш, не спираш, а всичко, което чуваш е оглушителна тишина. Не си свикнал, нали? Твоят ден е дълъг и разнообразен, препускаш през времето като обезумял, преливат се хора, емоции, вниманието ти - разцепено на две, на три, а мислите почти ги няма. Живееш с идеята да мине този ден, за да се събудиш утре. Само че различно е в 2 през нощта, тогава времето е спряло, на пауза е света. Ако си навън, ти ставаш част от тъмнината на нощта. Далеч си вече от реалността. Най-хубавото в 2 през нощта е, че можеш да чуеш думите на своята душа. А те са тихи, неразбираеми дори. Сигурно си забелязал, че когато се опиташ да ги чуеш, повече боли. И как да не боли? Цял ден се опитваш да ги заглушиш, а огънят в теб не спира да гори. Беше го забравил, нали?
Във 2 през нощта е студено и понякога вали. Вали ...