Две истории от златната есен
Ни е горещо, нито студено. Не ме кисне дъжд, не ме замразява сняг, не ме пържи в собствен сос врящо слънце.
Време за отдих, за забавления, за малки радости.
Например, да се полюбуваме на костенурката в къщата. Появила се малко преди майка ми да почине. Нагласили й вода в метално каналче, слагали й охлюви и мухи, добавили хубава трева наоколо – изобщо, кътче за природосъобразен костенурчи живот.
Сега я заварихме подготвяща се за зимата. Леко унесена, нежно заспиваща.
А наблизо снаха ми открила под куп листа шест костенурчи яйца. Оказва се, че ще има приплод напролет. Само трябва да се погрижат малко за тях и майката през идващия студ.
А синът ми успя да отиде и на мач.
Разходил се из парка, чул шум откъм стадиона, отишъл…
Голям мач – „Монолит“ /Бяла Слатина/ срещу Бутан. Само дето на монолитци на фланелките още пишело „Монолит“ /Манастирище/. Там сега имало отбор с това име, а предишният се преместил в града. Обаче, нали разбирате – пари за екипи нещо няма, кът са… Абе, играят за Бяла Слатина, а екипите някой ден ще сменят.
Беднотия… Северозапад…
Синът ми минал през оградата. Едно време ние се промушвахме през телта, скривахме се зад двата дървени клозета, после по трибуните, по трибуните…
Е, всички знаеха, ама шефовете си затваряха очите – все пак отивахме на мач, не да пушим. Макар че успявахме да съчетаем двете…
Та той минал през оградата и попаднал на групата фенове от Бутан. Точно трима души.
Решил да подкрепи отбора на бащиния град и се зачудил как да заобикаля по трибуните. Но видял – всички минавали напреко през терена, без да им пука. Пък и нямало много черти за пазене – използвали едно разчертаване нколко пъти. И той през терена…
Съдиите били млади момчета, 20-годишни. Сред играчите подобни хлапета нямало. 35 – 40 годишни, кой с мустаци, кой без коса, а вратарят на белослатинчени - нейде над 120 кила живо тегло…
На почивката играчите отишли при публиката, запалили по една – две цигари за глътка чист цигарен дим, дръннали по една биричка /само по една - все пак са на режим, мач играят/, разменили някой и друг претоплен стар виц…
Краен резултат – 2:0 за нашите.
Нямало сбиване, нямало забавни ексцеси, нямало силни емоции. Така че останал само резултатът – скучен и сив, спокоен като златната есен наоколо…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Красе, Елке, Младене!
-
Хубава златна есен сред природата! Глътка чист въздух наистина!
-
Само на пръв поглед са различни историите. Замислих се за костенурчения живот... радвам се, че ще има поколение. А за "терена"- за по-напреко ли не знам, ама "всички" така минават.
-
Спортът винаги ми е изглеждал съмнителен. Сега по-ясно осъзнах защо. Поздравление, Георги!
-
Благодаря, адаш, Стойчо!
-
Гротескно!
Но си е направо тъжно, като знам преди в България как се спортуваше.
Е,и ние в Ямбол не сме имали отбор по футбол в елита около...45 години!
Ей,на! Дори "45 години не стигат!" -
Ех, този северозападнал край, нали и аз съм тамошно чедо, та си бях сега почти месец там поради лични причини. Ми късаше ми се сърцето - беднотия, намръщени хора (аз обичам да се усмихвам и да виждам също такива хора), хаос, безверие, застаряващо население, пусти, ама абсолютно пусти улици... Не ми се говори даже...
А каква емоция бяха едно време селските мачове... В другото ми село имаше пейки на едни огромни дървета, на няколко метра над земята - Уникално!
Сега ни отбор има, нито дърветата оцеляха...
Тъжна реалност 😞😞😞
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
