Седим си с наборчето в “Арката” и си пием коняка. Той черпи, защото аз спестявам за карамфили. Празник се задава. Пием си кротко и напоително, а аз го навивам:
- Вземи бе, наборче, вземи, че се ожени! Не ме гледай мен, че съм с измъчен вид. То е от грипа, аз изкарвам всички епидемии. И жената хапове ми дава, с чай от мащерка ме глези! Пък и други ползи има от нея. Пере, глади, чисти, готви, деца гледа, на работа ходи, пазарува… А вечер, ако не заспи във въздуха, плисне някоя шепа вода на лицето, цвъкне дезодорантче и… нали се сещаш? Дупето ù винаги под ръка.
А, и други ползи има! Панталона ми кърпи, не ме е оставила да ходя като някой оръфляк. Замрежва ги като нови! Знае да шие рибената кост. Пък вечер като почне да ми гука, да ми гука, гука, гука… - гласът ми хрипти задавено и ми идва да хвана наборчето за гушата и да го ликвидирам. От завист! Защото никой не му гука, пуши пред телевизора, мие си краката, когато поиска, сърба кафе, млящи като яде, даже си чопли носа на воля.
- А бе, м ...