„Убийствена комбинация сме с теб! Анализатори и половина! Ако кажеш, че можеш да анализираш до припадък (като мен), съвсем ще взема да се влюбя в теб!”
Не, това не ми го пише някой млад и много красив мъж. Съвсем не! Това ми го пише една колежка от сайта, с която си пишем от известно време. Опознаваме се един вид. Тя ми писа, че обича да анализира. Аз ù отговорих, че това е и моя слабост и се започна една. Аз ù обяснявам колко съм сладка и от време на време я хваля. Тя ми казва колко съм сладка и от време на време ме хвали, по-точно и тя се хвали. Колко сме неземни, докато пишем. И тя продължава:
„Вярвам, че истината се ражда в спора! И всеки път като се роди, се оказва, че истината е... моята истина - когато споря с половинката ми, де. Той е зам. шеф в полицията, вкъщи - също! Не знам защо, но вече всичките ни спорове започват с неговото "Права си, скъпа". Иначе не съм лошо момиче... Знам, че понякога прекалявам с анализирането, ама като не мога да се спра. И той не е лош зам. шеф. По ...