Дядо Ицо гледа от Бакаджика -седемнадесета част
Произведение от няколко части « към първа част
Понякога формата на съжаление добива странен изблик на съмнения.
Животът е твърде сложен и кратък, за да обхванем измеренията му.
Семейството на Стояновски беше между противоречията на едно време, което ги направи герои в идеала им,но ги лиши от една върховна човешка мечта...
Те излязоха с любимата му гимназиална любов, като ремсисти през лятото на 1944 година и станаха партизани в Горноджумайския отряд. Тъй като бяха близо до границата с Гърция и Югославия,в недрата на Пирин и Осогово няколкото месеца преминаха като романтично приключение...
След Девети Септември Стояновски, вече като семейство (без брак от църквата),защото те бяха убедени в "опиума на религията "по ленински",дори не смогнаха да подпишат брак, тъй като Димитър замина на фронта като помощник-командир на рота, за да го върнат ранен в корема в края на годината.
Поживяха така, докато Димитър се възстанови, но лекарите му казаха,че не е в състояние да има деца, вследствие от раната му под пъпната връв.Той обичаше жена си, с която споделяха чувства и идеали.Димитър завърши вечерна гимназия в София и продължи да расте в партийната йерархия, защото наистина беше умен, отдаден на комунистическата партия и съвсем естествено, притежаваше всичко необходимо, за да продължи образованието си...
Но времето преминаваше в мними реформи, които бяха копие на съветския опит...
Липсваше разбиране, защото всяка страна преминава през собствена специфика на развитие, но можеха ли младежи между двадесет и тридесет години да ръководят промишленост и земеделие без практически опит?
Беше лудо изкулачване и необясним терор над хората в България!
Димитър дори научи, че обидната дума "кулак", е привнесено понятие от колективизацията на сталинският опит!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нещо ми бяга 16-та част? Исках да си припомня някои неща, в листата ми от 15 - отива на 17?
-
Благодаря, Латинка-Златна!
-
Прочетох с удоволствие последните две части, Ranrozar (Стойчо Станев)!
Благословена и творческа вечер! -
Но нали това е причина да осинови детето на Ирина?
-
Чакам някой скелет от гардероба да оживее, като прочетох за безплодието му
-
Благодаря за коментарите и оценките, Миночка и Костадин!
-
Следя с интерес Стойчо.Поздрав.
-
Стойчо, и тази част ми хареса! Чакам следващата!
-
Благодаря за оценката, ИнаКалина!
-
Тази част много добра! Грабна ме още с първото изречение..
-
Благодаря, Росица!
-
Следя, Стойчо!
-
Благодаря за поздравите и коментара, Таня!
-
Поздрави!
Чета с интерес и чакам по- нататък развитието на историята! -
Благодаря, Георги!
Ще си помисля... -
Книга!
Изключително интересно... -
Благодаря за оценката и преди всичко за поздравите, Младен!
Когато човек е в детска възраст попива от думите и поведението на околната среда с поглед и слух.В нашия Ямболски край се въдвори една голяма част от недоволните комунисти в България от управлението на Тодор Живков. Иван Горуня беше временно изпратен в ДЗС-Коневец,само на няколко километра от селото ми.Направи къщички на циганите там. И досега им казват "горунчета". -
Големи истини за злокобното комунистическо време си написал в този кратък откъс, Стойчо. Имам предвид частта започваща с:
"Но времето преминаваше в мними реформи, които бяха копие на съветския опит..."
и до края. Великолепна поредица, която следя с голям интерес!
Честит национален празник!
П.П. И голяма признателност за това, че подкрепяш скромното ми творчество.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
